Не може да се каже, че Стоб е туристически атрактивно село, но в близост до него се намира невероятният природен феномен - Стобските пирамиди. Стоб се намира в община Кочериново и в близост до Благоевград. Селото е малко, но с богата на легенди история, както и с внушителни природни забележителности.


Местна легенда разказва, че по тракийско време Стоб е било град Стоби, но наводнение е унищожило града. Според легендата това е било божие наказание за греховете на жителите му. Според местните хора обаче това е само мит и никога селото не се е казвало Стоби.
Пътуването до пирамидите може да се съчетае с посещение до Рилския манастир, Мелник, Банско, Рупите, Сандански, Петрич и други близки градове. До природния феномен Стобските пирамиди може да се стигне по еко пътека с дължина 1100 метра. Не е необходима по-специална екипировка за туристите, които са решили да се изкачат до пирамидите, а пътят пеша е около 15 минути. Природната забележителност се посещава често от чужденци. В разказа им за преживяването се споменава, че когато се изкачат се зареждат с енергия.
Стобските пирамиди се намират в западното подножие на Рила. Заемат площ от 7,4 хектара и са обявени през 1964 година за защитен природен обект. Разположени са от двете страни на вододелния рид на Рилска река и село Буковец. Представляват скално-земни образувания, изваяни в дебелина до 30 - 40метра. Средната им височина е между 7 и 10 метра, някои отделни пирамиди достигат до височина 12 метра.
Пирамидите са обагрени в ръждиво-кафяво, червеникаво и тъмно жълто, а поради разположението си, те са особено красиви, когато при залеза си слънцето ги докосва с лъчите си, а на лунна светлина сякаш искрят. Голяма част от образуванията са увенчани с каменни шапки – големи скални блокове на върха на камъка, някои от които с размери 120 на 80 см. Повечето форми са от пирамидален тип, но се срещат и конуси. Под действието на ветровете, дъждовете и други ерозионни фактори, формата на пирамидите се променя като някои се разрушават, скалните шапки падат и се образуват нови пирамиди. Разделени са на 2 отделни групи, наречени от народа с различни имена - Кулите, Чуките, Самодивски комини и Невястата. Най-известната група е Сватовете.

Легенди

Предание разказва, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб и понеже в онези времена младите се женили без да се познават, девойката по обичай била забулена. Когато сватбеното шествие минавало по южния склон на Кулския рид, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.
Носи се легенда и за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.
Друга легенда разказва, че преди много години, на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошъл моментът булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се превърнали в камъни.
Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток се виждала Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди, местността била по-известна като „Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.

Серия от взривове в два склада за стари военни боеприпаси в Челопeчене. Гражданска защита и пожарната са на мястото на инцидента.

Силна експлозия се чу тази сутрин около 6.30 часа в цяла София. Последователните силни гърмежи дойдоха от експлозия във военен склад в “Челопечане”. На мястото на инцидента бяха изпратени екипи на “Гражданска защита”, полицията и Бърза помощ.
„Информацията е много оскъдна”. Това каза в предаването “Преди всички” на БНР генерал Златан Стойков, началник на ГЩ на БА. Той добави, че става дума за района на поделението в Челопеч и посочи, че в момента там не може да се достигне, защото се взривяват снаряди. Генерал Стойков заяви, че районът на 2-3 километра оттам е отцепен от полицията и не се допуска никого. Към района на поделението е невъзможно да се достигне, тъй като е недостъпно, заяви Златан Стойков и добави, че поделението там е в процес на закриване. Изглежда всички връзки с поделението са прекъснати, посочи Стойков. Генерал Златан Стойков заяви, че е информирал министъра на отбраната, който е на път за там, както и президента Георги Първанов, а също и генерал Николов от “Гражданската защита”, който също се очаква да пристигне.
Гърмежите изпочупиха много прозорци на търговски обекти и жилищни сгради.
Столичният кмет Бойко Борисов съобщи, че много граждани са започнали да звънят в общината, за да разберат какво се е случило. Борисов е изпратил представители на общината на мястото на инцидента и поддържа постоянна връзка с тях.

Около 2500 тона стари класически боеприпаси и 15 тона тротил е имало към момента на взрива


Тази картинка е оразмерена. Кликнете тук,за да я видите в оригинален размер.


Тази картинка е оразмерена. Кликнете тук,за да я видите в оригинален размер.

Следват поредните крилати фрази, изречени от политици и други публични личности през изтеклата седмица и подбрани от агенция Франс прес.

„Само Бог може да ми отнеме властта, която ми е дал.“ /Робърт Мугабе, президент на Зимбабве и единствен кандидат за следващ държавен глава/.
„Нашият последен съвет към американците е: ако искат да дойдат в Иран, да си носят бастуни и протези, защото ще останат без крака, за да се върнат.“ /Генерал Мохамад Хеджази, заместник-командир на корпуса на революционните гвардейци в Иран/.
„Съпругата на френския президент дойде вчера в Израел. Съпругът й също пристигна на посещение.“ /в. „Йедиот ахронот“, коментирайки визитата на френския президент Никола Саркози и съпругата му Карла Бруни/.
„Габриел Гарсия Маркес не пише писма, защото в края на краищата приятелите ги продават.“ /Джералд Мартин, автор на биографична книга на колумбийския писател, перифразирайки заглавието на неговата книга „Няма кой да пише на полковника“/.
„Не се подчинявам на американската мощ, но и не приемам заповеди от диктатори.“ /Бразилският певец и композитор Каетану Велозу в отговор на кубинския лидер Фидел Кастро, който го разкритикува заради негово изявление, че в сферата на човешките права взема страната на САЩ, а не на Куба.

Ние, като Български граждани се присъединяваме към бургаските медии, които създадоха Инициативен комитет в подкрепа на граничаря Михаил Цонков, обвинен от Военна прокуратура за това, че на 17 април простреля смъртоносно турски рибар-бракониер, нарушил неприкосновеноста на българската граница. Моля, да оставите вашите подписи в подкрепа на Българският Граничен Полицай!!!


Дискусии тук